Иновативни творения от Elio Lumen

Elio Lumen

Елио Лумен съчетава християнската символика със съвременен минимализъм. Той рисува изчистени, ръчно рисувани платна за онова, което крепи хората: надежда, доверие, сбогуване и ново начало. Неговите творби се създават с акрил и шпакла/шпатула, в матови неутрални тонове и с прецизни златни акценти. Повтарящи се символи – светлинен процеп, спокойна вода, закрилящ пастир, тиха гълъбица, венец, отворен път – са интерпретирани по съвременен начин: достатъчно абстрактни, за да оставят пространство, и достатъчно ясни, за да докоснат вътрешния свят. Тактилната повърхност и съзнателното използване на празното пространство създават моменти на осъзнато присъствие: картини, които заземяват, утешават и правят увереността осезаема.

 
19 Продукти
Затваряне на филтъра
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
от до
от до
Für die Filterung wurden keine Ergebnisse gefunden!
Elio Lumen: Вяра, мислена минималистично – направена видима

Как започна всичко?

Дълго време осветявах театрални сцени. След една репетиция светлините в залата останаха изгасени и само тесен сноп светлина падаше върху празна повърхност – изведнъж видях в това път, едно „по-нататък“. Малко след това почина приятел. Разбрах колко много хората имат нужда от картини, които тихо да казват: „Ще издържиш. Животът продължава.“ От тази смес от светлина, тишина и сбогуване се родиха първите ми картини.

Защо артистичният псевдоним „Елио Лумен”?

„Елио“ звучи като слънце, „Лумен“ – като светлина. Точно това е важно за мен: не фигури, които „доказват“ нещо, а светлината като посока. Когато ивица светлина разсича повърхност, когато водата утихне или тесен венец събира погледа, се отваря пространство за надежда, без много думи.

Защо християнски образен език – и въпреки това модерен?

Много символи са дълбоко заложени в нас, дори да не ходим на църква: път, вода, венец, гълъбица, пастир, празен гроб. Ползвам ги в опростен вид – като универсални знаци за утеха, ново начало и принадлежност. Не ме интересува толкова историческото, колкото настоящето: какво ми помага сега да дишам и да продължа? Затова избягвам патоса и разказвам чрез спокойствие, повърхност и светлина.

С какво твоите творби се различават от класическите църковни изображения?

Без илюстративност, без златен блясък като показност, без претрупаност. Работя с матови неутрални тонове, празно пространство, груби следи от шпакла и много премерено злато – по-скоро като тих акцент. Картините не трябва да доминират, а да съпътстват. Те действат като кратко, добро изречение: ясно, спокойно, носещо.

Какво трябва да предизвикват картините?

Кратък, добър момент през деня. Един поглед, един дъх, малко увереност. Ако някой каже: „Отново мога да спя“, „Проведох този разговор“, „Вярвам, че ще бъде добре“ – тогава картината е изпълнила това, за което съм я нарисувал.
ВАШИТЕ ПОСЛЕДНО РАЗГЛЕДАНИ АРТИКУЛИ